Йодът е тясно свързан със здравето на щитовидната жлеза

Основната функция на йода е да участва в синтеза на хормона тироксин хормон в щитовидната жлеза. Тялото на средностатистически възрастен съдържа малко количество йод около 20-50 милиграма. Най-голямата концентрация на йод е в щитовидната тъкан. Йодът от храната се абсорбира в тънките черва под формата на йодиди. Те са слабо свързани с протеини и се пренасят чрез кръвта до щитовидната жлеза. Около една трета от този йодид се абсорбира селективно от щитовидните клетки, а останалите две трети обикновено се отделят чрез урината в рамките на 2 до 3 дни след поглъщане. Функцията на йода в човешкия метаболизъм е участие в синтеза на щитовидния хормон тироксин. Той стимулира клетъчното окисляване и регулира основно метабилитната скорост. Хипертиреоидизмът (повишената функция на жлезата) и хипотиреоидизмът (понижената функция) се отразяват на скоростта на абсорбция и усвояване на йода, което се отразява и на цялостния метаболизъм. Съществува широк спектър от заболявания, дължащи се на недостиг на йод. Тези нарушения могат да варират от тежка умствена изостаналост до едва видимо увеличение на щитовидната жлеза. Морските дарове като скариди и калмари, както и водораслите, осигуряват значителни количества йод на организма. Понякога може да се стигне и до прекомерен прием на йод, особено заради определени процедури в млечната промишленост, използвани в някои страни.